Най-добрите майстори са “бавните” майстори.
През годините в софтуерната индустрия разбрах едно нещо – не можеш да форсираш креативност. Добрите архитектури и решения не се създават под напрежение. Хората измислят добри неща, когато отделят време да рефлектират върху събитията, които са преживели. Опитвайки се да изцедиш последната капка продуктивност, забатачваш всичко на много нива – до степен, в която хората започват да правят елементарни грешки. Същото е и в бизнеса – най-добрите идеи са ми идвали в моменти на спокойствие, когато съм бил дори леко отегчен. Напоследък попадам на много подкасти, в които се набляга на това колко е важно за мозъка да има моменти на скука.
Много често нещата, които работят най-добре, са контраинтуитивни. Не би ги избрал като първа опция, защото не ти изглеждат логични. Ако трябва да променя един от принципите в Agile Manifesto, който гласи:
“Най-добрите архитектури, изисквания и дизайни произлизат от самоорганизиращи се екипи”,
бих го написал така:
“Най-добрите архитектури, изисквания и дизайни произлизат от самоорганизиращи се екипи, които имат буфер от време да мислят.”
Не всичко, което изглежда бавно, е наистина бавно!
Наблюдавайки най-добрите строители/майстори през годините, съм забелязал, че на пръв поглед те изглеждат много бавни.